България: И да има, и да няма КПК, корупцията си е тук

Политическите сили бързат да се отърват от КПК, но са безсилни да създадат независим орган за борба с корупцията. Появата на значителни суми и имоти не смущава никого в България, нито наличието на неясни офшорни сметки.

Комисията за противодействие на корупцията (КПК) се закрива още от юли 2025 г., когато беше внесен първият законопроект - но краят ѝ ще настъпи половин година по-късно. На финала си 51-ият парламент ще я разформирова почти консенсусно, а една спецслужба и една институция ще си разпределят досегашните ѝ правомощия. Имаше КПК, няма КПК. Корупцията обаче си е тук.

Разчленяване

Политическите сили бързат да се отърват от КПК, но не са признали публично безсилието си да създадат независим орган, който да се бори с корупцията в България. Одобреният на първо четене проект на ГЕРБ-СДС предвижда Главна дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОП), т.нар. “антимафиоти”, да се заемат с “противодействието на корупцията”, а Сметната палата - с регистъра на имуществото на хората на висши държавни длъжности и конфликта на интереси.

Впрочем, до февруари 2018 г. именно одитната институция приемаше тези имуществени декларации, а след това тази дейност се прехвърли към създадената със закон Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). Но независимо кой орган ги приема от декларациите на практика не произтичат последствия. Появата или изчезването на значителни суми и имоти не смущава никого, нито липсата на декларирани офшорни сметки.

Същата тази КПКОНПИ през есента на 2023 г. бе разделена на две с гласовете на партиите, обединени в т.нар. сглобка - ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС. Двете комисии бяха за конфискация на незаконно придобито имущество (КОНПИ) и за противодействие на корупцията. Парламентът трябваше да избере новите им членове и шефове, но до момента това не се е случило. А новосъздадената КПК бе подсилена с разследващи функции, макар и под надзора на прокуратурата, също да иска подслушване, проследяване и други специални разузнавателни средства, и да арестува.

Намерението на “Продължаваме промяната” беше депутатът и бивш вътрешен министър Бойко Рашков да оглави КПК, но не се случи. След края на “сглобката” КПК се задейства срещу свързани с ПП-ДБ кметове, общински съветници и зам.-кметове.

Отстъпление

Българският антикорупционен орган се закрива в момент, в който ЕС разработва по-строги антикорупционни стандарти. Само преди месец и половина - в началото на декември, Европейският парламент и страните членки се споразумяха за нова директива за корупцията. Очаква се европейският закон да бъде официално приет и публикуван тази година. След това държавите от Общността ще трябва да я транспонират в законодателството си в определен срок.

Сред превантивните мерки е и “създаване на органи, чиято задача да е предотвратяване и противодействие на корупцията”. “Тези органи (или звена) трябва да бъдат в състояние да действат без ненужно вмешателство и да разполагат с адекватен брой квалифицирани служители и финансови средства”, се казва в документа.

Директивата ще уеднакви определенията и санкциите за корупция в целия ЕС, а на превенцията е отделено специално внимание. Страните членки ще трябва и периодично да оценяват най-рисковите сектори, да създадат независими органи за борба с корупцията и да гарантират защита и подкрепа за подателите на сигнали. В България се канят да погребат зависимата КПК вместо да прекъснат нейните зависимости, за което настоява и Европейската комисия (ЕК). Със законопроекта за закриване София всъщност казва на Брюксел, че това ключово изискване от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) – наличието на независима антикорупционна комисия, няма да бъде изпълнено. Създаването ѝ бе включено в ПВУ, а заради неизпълненото задължение и половинчати реформи по отношение на отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор, ЕК задържа близо 153 милиона евро.

България разполага с шест месеца, за да изпълни ключовия етап и за КПК, и за главния прокурор, което означава натиск за институционална промяна. Но съвсем не е сигурно, че такава ще има.

Мотивите

Изглежда, че управляващите начело с ГЕРБ-СДС се страхуват да не споделят съдбата на кмета на Варна Благо Коцевили на бившия вече зам.-кмет на София Никола Барбутов, обвинени в корупционни престъпления. Затова активираха законопроекта за закриване на антикорупционната комисия.

Други аргументи, които изтъкват политици за закриването на КПК са, че комисията не само не работи ефективно срещу корупцията, но и изпълнява политически поръчки - на санкционирания за корупция олигарх и лидер на ДПС-НН Делян Пеевски.

В действителност това е структурен проблем на всички регулатори и институции в България - тяхната политическа зависимост. Тричленното ръководство на КПК се избира от парламента с обикновено мнозинство и така остава под контрол на управляващото мнозинство. Сега то е доминирано от ГЕРБ-СДС и ДПС-Ново начало.

ПП-ДБ предлагат КПК да се трансформира в звено за превенция на корупцията и анализ, като се отнемат функциите на “бухалка”, тоест да стане подобие на някогашния БОРКОР (Център за противодействие и превенция на корупцията и организираната престъпност).

Ефектите

Според годишния отчет за 2024 г. на Комисията за конфискация са спечелени дела за конфискация на имущество на обща стойност около 3,3 млн. лева. Това е около 4,3 пъти по-малко от бюджета ѝ за 2024 г., който е близо 14,2 млн. лева.

А КПК даже и с такива “успехи” не може да се похвали. 17,799 милиона лева са разходите ѝ за 2025 г. От тях близо 83% са заделени за възнаграждения на служителите - за “осъществяване на превенция, ефективно противодействие на корупцията и установяване на конфликт на интереси”.

В хирургията резекцията може и да спаси живот, но в политическия контекст “изрязването” на КПК няма да излекува болестта. Корупцията в България е структурен проблем, вграден в институциите, практиките и културата на управление. Необходим е независим орган, който да разследва и превантивно да пресича конфликти на интереси.

Политическото “решение” да се прехвърлят правомощията на други институции е формализъм, който не гарантира реален контрол. СПродължаваме промяната (ПП)лед закриването на КПК политиците трябва да обяснят как България се бори с корупцията, а не с кметовете на опозицията.

Този текст изразява мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.